Работилница за бъдеще България, основана от Франц Гренцебах кани министър Добрев…

По идея на Франц Йозеф Гренцебах, екипът на Работилнцата написа следното писмо

Уважаеми г-н Добрев,
От името на МИГ Девня Аксаково, Атлантически Клуб Варна и Работилница за бъдеще България Ви каним да бъдете лектор на тема „Бъдещето на България“ в рамките на проекта със същото име.
Проектът беше открит на 18. 6. 2012 година, като съвместна инициатива на Франц Йозеф Гренцебах и Работилница за бъдеще България, а пръв лектор беше Министър председателят г-н Бойко Борисов. Основна цел на „Бъдещето на България“ е реализирането на градивен диалог между онези институции, организации и личности, които на практика решават бъдещето на страната ни.
Бихме искали в рамките на кратка лекция да опишете своята визия за бъдещето на България през призмата на работата си като министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Господин Франц Йозеф Гренцебах предложи акцент на форума да бъдат възобновяемите енергийни източници и рационалното използване на енергията, както и предстоящият референдум на 27 януари 2013 година с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“.

Posted in Без категория | Tagged , , , | Вашият коментар

Франц Йозеф Гренцебах разказва: Състезание със Шварценегер в плевнята

Франц Йозеф Гренцебах разказва: Състезание със Шварценегер в плевнята

Хохщат. Всичко се случва в края на 60те, когато по онова време все още непознатият културист дошъл в двора на Адолф Гренцебах в Хохщат (Област Старнберг, Германия). Гренцебах, чичото на съвременния германски предприемач Франц Йозеф Гренебах, е бил вдъхновен спортист, състезаваще в силовите спортове. През 1954 става световен шампион в Щайнбхебен. Културистът е искал да премери сили с Гренцебах, чичото на германския предприемач Франц Йозеф Гренцебах.

В престроения тренировъчен лагер (старата плевня) те се изправят един срещу друг, за да определят кой от двамата ще бъде по-добър. Тогавашния противник на Гренцебах, роднина на Франц Йозеф Гренцебах – Арнолд Шварценегер.

Арнолд Шварценегер, в качеството си на приятел и губернатор изпраща цветя за погребението на чичото на Франц Йозеф Гренцебах, който умира на 75 години.

Тази история, на скоро публикувана в четен немски сайт, разказа за нас Франц Йозеф Гренцебах, който живее със семейството си в България.

Смъртта на чичо Гренцебах, спомня си Франц Йозеф Гренцебах, беше напълно неочаквана за неговите роднини и приятели. В последно време изглеждал малко блед, но това било всичко. Неговата сила изглеждала същата като преди. Дори два месеца преди смъртта си, Гренцебах, чичото на Франц Йозеф Гренцебах участва в турнир „Стоалупфа”, макар и повече за удоволствие, от колкото с амбицията да спечели. Той привършва своята кариера една година по-рано, когато в спортното хале „Мюнхенер Льовенбройкелер” повдига известния Щайрер Камък с неговите 508 пфунда и 62, 8 сантиметра. При това не е могъл да участва в официалната надпревара, защото това не е било допустимо за хора на възраст над 50 години.

Между другото резултата от битката му с Шварценегер завършва с еднозначен резултат. Според Франц Йозф Гренцебах, чичо му казал: „Този мога да си го прибера в малкия джоб”. Очевидно тази случка е оставила такова дълбоко впечатление у Шварценегер (бъдещия Мистър Вселена), че той не я е забравил до край, допълва Франц Йозеф Гренцебах.

Posted in Без категория | Tagged | 1 коментар

Ресторант Вила Марциана Варна – легенда, превърната в реалност

РЕСТОРАНТ ВИЛА МАРЦИАНА ВАРНА – ЛЕГЕНДА, ПРЕВЪРНАТА В РЕАЛНОСТ

Ресторант Вила Марциана до Варна

Вила Марциана предлага уникална атмосфера сред ресторантите на Варна

Ресторантите на Варна имат ново луксозно попълнение. Ресторант Вила Марциана Варна се намира близо до Варна, в село Падина, община Девня. Замислена като мултифункционална локация, Ресторант Вила Марциана Варна се оказва идеен център на множество проекти, най-примамливият от които е луксозният гурме ресторант от европейски тип, функциониращ на пълни обороти. Освен звездна кулинария, комплексът приветства допълнителни инициативи като форумите, конференциите и срещите на високо равнище на РАБОТИЛНИЦА ЗА БЪДЕЩЕ БЪЛГАРИЯ, както и гостите на разнообразни културни и бизнес проекти.
Постройката представлява необичайна смесица от съхранена селска традиция и модерна архитектура. Самата сграда принадлежи на едновремешното селско училище на Падина със своята над 80-годишна история. По-голямата част от зданието – фасадата и основното разположение на помещенията – е запазена, но в същото време е модернизирана с луксозен интериор, носещ духа на неокласицизма. Сред ресторантите във Варна и околността няма друг по-луксозен, просторен и стилово необятен като гурме ресторанта във Вила Марциана.

Вила Марциана се отличава със своята уникална атмосфера сред ресторанти в на Варна

Самата Вила въплъщава необичайната връзка между модерна Европа и старинна България, между лукса на имането и духовността на оцеляването. Неслучайно инвеститорите са избрали именно България за нова обетована земя. Тук, природни дадености, икономическа изгода и чисто човешко доволство се свързват в едно, за да дадат тласък на нови бизнес идеи, откривайки нови двери към алтернативния успех на бъдещето. Многообразието и толерантността в диалога между културите на Балканския Изток и Европейския Запад е основната идея, на която се подчинява екипът на Вила Марциана. Във вътрешността на сградата все още могат да бъдат окрити стъпките на селските ученици, а едновременно с това преображението на помещенията изумява гостите с модерни и дръзки решения на архитектурни въпросителни с помощта на класически елементи.
Част от елегантния вътрешен декор на Ресторант Вила Марциана Варна е запазеният сламен покрив на старото падинско училище, в който по изненадващ начин се съчетават скромната архитектура на старото здание от годините на комунизма и свръхмодерен луксозен дизайн. С изненадващата си комбинация от архитектурни елементи Вила Марциана се опитва да обедини регионалните традиции на българското село и модерната интерпретация на новаторската подредба, като предлага романтична обстановка и градински разкош в своите луксозни ресторанти на най-високо кулинарно равнище.
Изборът на името на Ресторант Вила Марциана Варна не е случайно; вилата носи името на най-голямата сестра на римския император Траян – Улпия Марциана, наричана и обожествявана още като Дива Августа. Мястото, на което се намира Вилата, в непосредствена близост до легендарните Девненски извори, е мизансцен на римската история от I-II век от н.е. на територията на Североизточна България. Именно на територията на Мизия, край днешна Девня, император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 53 – 117 г.) построява цветущ град в чест на най-голямата си сестра, Улпия Марциана (Ulpia Marciana, 48 – 112 г.), кръщавайки го Марцианопол (Marciana Ulpia Trajana). Екипът на ресторант Вила Марциана – Варна се позовава на римските исторически извори, според които през 105 г. император Траян почита сестра си с титлата Августа, акт без прецедент в дотогавашната римска история, а още в деня на смъртта й през 112 г. Улпия Марциана е обожествена. Освен град Марцианопол в България, край днешния град Девня, в чест на Марциана е издигнат храм в Рим и е основан втори град на нейно име при Тимгад в днешен Алжир, който носи името Марциана (Colonia Marciana Ulpia Trajana Thamugadi).
Изборът на място за Вила Марциана е целенасочен, а културните и исторически конотации, произлизащи от района на Девненските вълшебни извори, продават на комплекса онзи липсващ елемент на историческа правдоподобност и културно отъждествяване. Зала Траян и зала Дива Августа са две от най-луксозните зали, на които могат да се порадват любителите на изискани заведения във Варна и околността. Зала Траян, в унисон с императорското си име, е разкошно помещение, което може да приюти до 30 гости в уникалната атмосфера на автентичен лукс. В архитектите и дизайнерите на ресторант Вила Марциана Варна, залата е издържана предимно светли и златни цветове, на фона на които изпъкват множество стенни огледала; мебелите са в наситено червено, а над пищния кристален полюлей ще ви изненада гледката на съхранения от архитектите оригинален сламен покрив на старото училище. Зала Траян е подходяща за разнообразни мероприятия от делови и личен характер.

Вила Марциана предлага най-луксозния интериор сред ресторантите на Варна

Зала Дива Августа, от друга страна, въплъщава нежната и женствена природа на царствената Улпия Марциана. Помещението е декорирано в нежно кремаво и розово със златни кантове, стените и тук са пространствено декорирани с огледала, а мебелите са в меки млечно-бели цветове, изящни и деликатни като царицата-кръстница, чието име залата носи. Зала Дива Августа е издържана изцяло в класически стил и представлява идеален мизансцен за мащабни мероприятия и пазненства с до 70 гости.
Екипът от дизайнери се е постарал и за третото изискано помещение във Ресторант Вила Марциана Варна – лоби-барът, декориран с класическа английска мека мебел. Този малък кът уют предлага спокойствие, усамотение и дискретност на всеки, който би желал да проведе делова среща tête-à-tête или да се наслади на автентична хаванска пура и чаша отлежало уиски.

Освен с чудесния си интериор, Ресторант Вила Марциана Варна впечатлява с просторната си лятна тераса и огромна зелена градина. Терасата на Вилата предлага романтична обстановка за разнообразни тържества за 100 гости, докато капацитетът на безупречно поддържаната зелена градина достига до 500 гости през летния сезон: в няколкото градински ресторанта, аранжирани под покрива на кръглия дървен павилион в центъра или под някоя от градинските перголи, обвити с асми от известни български и чуждестранни винени сортове. Екипът на ресторант Вила Марциана – Варна се е погрижил да превърне лятната градина на Ресторант Вила Марциана Варна в малък къс от рая, особено когато през лятото и пролетта тя потъне в цветя и зеленина, когато се разнесе ароматът на свежи билки и младите плодови дръвчета цъфнат.

Posted in Без категория | Tagged , | Вашият коментар

Франц Йозеф Гренцебах : Фотоволтаични системи – инвестиционен рай в България

ФРАНЦ ЙОЗЕФ ГРЕНЦЕБАХ: ФОТОВОЛТАИЧНИ СИСТЕМИ – ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЙ В БЪЛГАРИЯ

Фотоволтаиката и Франц Йозеф Гренцебах

Франц Йозеф Гренцебах и фотоволтаичните системи

Изграждането на фотоволтаични системи в България от български или чужди инвеститори е един от най-модерните и амбициозни канали за инвестиция, набрали скорост през последните години. „Фотоволтаик” или директното преобразуване на светлинна енергия в електрическа енергия в последно време се превърна в ключова дума сред чуждестранните инвеститори в България, както и един от предметите на дейност на „РАБОТИЛНИА ЗА БЪДЕЩЕ БЪЛГАРИЯ ” със седалище в град Варна, ръководена от г-н Франц Йозеф Гренцебах, която работи най-вече на пазара за недвижими имоти в немскоговорящи страни. В практиката се оказва, че желаещите да инвестират в модерната и екологично чиста технология на соларните системи, са не само големи и платежоспособни концерни, но и фирми от средния и малък бизнес, както и частни лица.
Според екипа на „РАБОТИЛНИА ЗА БЪДЕЩЕ БЪЛГАРИЯ ” и г-н Франц Йозеф Гренцебах, нюх за икономически успех и визия за екологично чиста планета са двата основни компонента, които се оказват движеща сила на този сравнително нов отрасъл. Също така се оказва, че страна като България, в която годишното слънчевото греене значително надвишава средноевропейските показатели, представлява изгоден обект за капиталовложение в соларния бизнес и не е изненадващо, че инвестициите в българските соларни фотоволтаични паркове непрекъснато се увеличават. Инициативата на соларния бизнес е практически подарък от природата и инженерната мисъл на предприемчивите, тъй като основният ресурс в бизнеса (слънчевото греене) е на практика неограничен и абсолютно безплатен.
Както при всяка друга икономическа инициатива, подета от екипа на г-н Франц Йозеф Гренцебах, експлоатацията на фотоволтаични системи също се нуждае от определени нормативни уредби. В тази връзка българското законодателство е направило най-важната стъпка и законово е гарантирало 100% изкупуване на произведеното от слънчева енергия електричество. Това означава, че всяко енергийно преносно и разпределително предприятие е задължено приоритетно да присъединява тези централи, които произвеждат енергия от възобновяеми енергийни източници. Добитата по този начин соларна енергия на първо време е по-скъпа от конвенционалното електричество, но мотивацията на соларните проекти и инвеститори се опира на безграничното екологично бъдеще на тази нова енергия и практически неизчерпаемите й ресурси.
Това е и причината, напоследък все повече да се говори за така наречените възобновяеми енергийни източници, като политическия и обществен интерес се насочва към екологичните преимущества, а не към бързата възвръщаемост на направените инвестиции. Основаната от г-н Франц Йозеф Гренцебах иновативна посредническа компания „РАБОТИЛНИА ЗА БЪДЕЩЕ БЪЛГАРИЯ ” е една от многото фирми на българския пазар, които се стремят да спечелят немскоговорящи инвеститори за пионерската инициатива на соларния бизнес.
Същинският добив на ток от слънчева светлина се извършва с помощта на соларни или фотоволтаични клетки, които са безшумни и напълно безвредни за околната среда. Слънчевото греене върху соларните клетки води до образуване на електрическо напрежение, вследствие на което протича прав ток. По силата на логиката, колкото по-силно е слънчевото греене, толкова по-голямо е количеството на произведения ток. Ето защо предприемачи като г-н Франц Йозеф Гренцебах разчитат и се възхищават преди всичко на изключително благоприятните климатични условия на страната ни. Токът, произведен с помощта на соларни клетки, може да бъде подаден директно в електрическата мрежа или да бъде съхранен в специални батерии и според нуждите на потребителя или разпределителното предприятие да се преобразува с помощта на инвертор в нормален променлив ток или ток с високо напрежение.

Като много други в отрасъла, компанията на г-н Франц Йозеф Гренцебах залага преди всичко на естествените инвестиционни предимства на един слънчево-енергиен проект.

Основна характеристика и предимство е фактът, че енергията на Слънцето – първичен енергиен източник за Земята – е безплатна и на практика неизчерпаема. В същото време слънчевата светлина е най-бързо и най-лесно усвояемият възобновяем енергиен източник, в сравнение с добиването на вятърна или водна енергия. Практическото оперативно управление на фотоволтаичните съоръжения не изисква човешка поддръжка и многоброен персонал; то е автоматично, а електроразпределителните предприятия се грижат дистанционно за поверените им соларни плантации. В този смисъл фотоволтаичните системи не се нуждаят от постоянно зачислен оперативен персонал, което допълнително намалява размера на направените инвестиции.
Както екипът на г-н Франц Йозеф Гренцебах вече се е убедил, територията на България е изключително подходяща както за печелившата експлоатация на обилната слънчева светлина чрез фотоволтаици, така и поради ниската заплащаемост на високо специализирана работна ръка за поддръжка на изградените системи (физици, инженери, електроинженери и други). Определен фотоволтаичен проект може да бъде финансиран чрез финансова институция, чрез Европейски програми и фондове за развитие и екология или чрез публично-частно партньорство, а фотоволтаични системи могат да бъдат инсталирани почти навсякъде – по фасади на постройки, по покриви на сгради, в дворове на къщи или на открити поляни.
Фотоволтаиците отдават максималната си мощност през деня, когато слънцегреенето е най-силно и консумацията на електроенергия от соларните системи е максимална. Друга положителна характеристика на соларните плантации е, че могат да се изграждат поетапно – допълнителен благоприятен фактор за инвеститорите, които компании като „РАБОТИЛНИА ЗА БЪДЕЩЕ БЪЛГАРИЯ ” под ръководството на г-н Франц Йозеф Гренцебах се опитват да привлекат. По този начин може да се изгради само малка част от един соларен парк със сравнително малки инвестиции, а в последствие – когато инвеститорите се убедят в неговата ефективност – допълнително да развият и разширят фотоволтаичната система в парка.
Първоначалната инвестиция зависи най-вече от вида на монтажа, големината на системата, избраната техника и местоположението на съответното фотоволтаично съоръжение. Примерната първоначална инвестиция на компаниите, привлечени от фирми като „РАБОТИЛНИА ЗА БЪДЕЩЕ БЪЛГАРИЯ ” на г-н Франц Йозеф Гренцебах, при инсталирана мощност 1 kWp може да бъде около 4500 евро. В един фотоволтаичен инвестиционен проект обикновено участват възложител (собственик на имота или лице, което има учредено право на строеж в чужд имот), проектант, строител, технически ръководител, консултант, доставчик и физическо лице, което упражнява технически контрол по конструктивната част.

За да бъдат клиентите на немската кантора на г-н Франц Йозеф Гренцебах, напълно информирани, те трябва да знаят че инвестиционният процес преминава през два етапа.

Първият етап е инвестиционното проектиране, в което влизат инвестиционен проект, набавяне на изходни данни, документи за проектиране, подготовка за проектиране и проектиране. Вторият етап се състои в изкарване на разрешителни и лицензии, сред които писмено искане за проучване условията и начина на присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи, получаване на разрешение за строеж и сключване на договор за присъединяване и получаване на лицензия от ДКЕР за мощности над 5 MW. Българското законодателство за експлоатацията на възобновяеми енергийни източници постановява, че нормативно определеният срок за изкупуване на произведената соларна електроенергия е 12 години.

Posted in Без категория | Tagged | Вашият коментар

Франц Йозеф Гренцебах: Падина – традиция и обещание за бъдеще

ФРАНЦ ЙОЗЕФ ГРЕНЦЕБАХ: ПАДИНА – ТРАДИЦИЯ И ОБЕЩАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕ

Село Падина в община Девня край град Варна е едно от около хилядата типично български села в България, в които хората се опитват да оцелеят икономически, осланяйки се на селската традиция, тих живот и отчасти самозадоволяващо стопанство. Според г-н Франц Йозеф Гренцебах, това, което ние, българите, не успяваме да видим, в нашето традиционно село, са неговия потенциал и възможности за развитие. Оказва се, че чужденците, и преди всичко чуждестранните предприемачи, виждат нашата българска селска култура не като отживелица от минали векове и символ на национален недоимък, а като почти изгубена, екзотична част от Стария свят, бит и култура, като обещание за завръщане към корените на човешките добродетели и природата.

Баварският предприемач г-н Франц Йозеф Гренцебах, който от няколко години развива разнообразна дейност в България, е един от онези чуждестранни бизнесмени, които са очаровани от природните и културни дадености на страната ни и виждат в България огромни възможности за инвестиции и икономически успех.

За него и екипа му, село Падина със своето порутено очарование е едно от многото малки селца, застрашени от бавно изчезване, но едновременно с това носещи надежда за по-добро бъдеще, учебник за природосъобразен живот и завръщане към себе си.
България има неограничени възможности за планински, горски, морски и ски туризъм, както и свързаните с тях спортове. Слънчевият климат, водното богатство и плодородните почви, от една страна, съвсем естествено определят превъзходното качество на българските плодове, зеленчуци, житни култури и варива. Високото качество на изходните суровини, от друга страна, само допринасят към отличните вкусовите качества на разнообразната и пикантна българска национална кухня. Според г-н Франц Йозеф Гренцебах, изобилието от слънчеви дни в годината превръщат България в идеална цел за тези, които желаят да инвестират във фотоволтаични паркове, а след присъединяването на страната ни към Европейската общност, навлизащите модерни технологии за добиване на екологично чиста енергия от обновяеми източници (слънце, вода, вятър и др.) тепърва ще се развиват благодарение на идеалните климатични предпоставки на региона.
Село Падина, едно типично българско село, представлява автентичен свят, който наблюдателят интерпретира според гледната си точка. Един вижда в това малко селце труден живот, недоимък и безнадеждност; друг вижда така търсеното от модерния човек завръщане към природата, към екологично чистите продукти на селското стопанство, към българската традиция с обещание за бъдеще и вяра в оцеляването. В този смисъл, за хора като г-н Франц Йозеф Гренцебах, голямото постижение на тези, които живеят в българските села, е умението им да поддържат и съхраняват една значителна част от българската култура и българския начин на живот през всички превратности на времето.
Малкото българско село на практика е изолирано от политическия и обществен живот на страната, намира се извън обхвата на националните програми за финансиране на културния и обществен живот и като цяло рядко попада в полезрението на инвеститорите. Именно промяната на тази негова второстепенна роля е една от основните амбиции на екипа на г-н Франц Йозеф Гренцебах, както и на обстоятелствата, по силата на които обитателите на малките български села разчитат преди всичко на собствените си воля и възможности, за да се преборят с ежедневието. Факт е, че от 1989 г. насам българинът е повече заинтересуван в своето физическо оцеляване, но малко по малко се оказва, че българското село е устойчива, макар и бедна форма на оцеляване, благодарение на продукцията, добита от земята и от частното животновъдство.

Неслучайно, един от проектите на г-н Франц Йозеф Гренцебах – великолепната и мултифункционална луксозна Вила Марциана – се намира именно в Падина, в едно типично българско село, посрещнало 21-ви век.

Освен разкошната вътрешна уредба и необятната зелена градина на комплекса, основна роля за изграждането на неговата аура изиграва самобитността и непринудената меланхолия на селския живот. Не е необходимо чужденци, като г-н Франц Йозеф Гренцебах, да ни напомнят, че е време да погледнем с непредубедени очи нашата страна, селска култура и духовни ценности. Самите ние трябва да достигнем до убеждението, че се нуждаем от духовно възраждане. В хода на цивилизацията и в опита на световната култура градът и градската организация на живот винаги са били символ на отчуждение. Градският човек е този, който се отдалечава от цветната градина, зеления двор и гората зад къщата; той е този, който не отглежда добитък, а консумира продукти с изкуствени добавки; гражданинът е този, който постепенно забравя радостта от слънцето, чистия въздух и разходките из поляните, тъй като е твърде зает да създава „модерното” общество.
Колкото повече градим нашия дигитален свят, толкова повече се отдалечаваме от истинския. Автомобили заместват краката ни в разходките, здравословно движение е превърнато в делово седене. Аксесоари и козметика заместват естествената ни красота; няма слънце, чист въздух и природосъобразен живот, които да направят косите ни по-лъскави, а кожата ни по-румена. Калориите, изразходвани във физически труд и активен ден, се утаяват по телата ни, създавайки фалшиво чувство за самодоволство. Оказва се, че в нашите компютърни времена, както ни напомнят чуждестранните инвеститори в България като г-н Франц Йозеф Гренцебах, все повече и повече хора откриват предимствата на традицията, на българското село и завръщането към природата, за да постигнат вътрешна хармония и да преоткрият себе си, така както някога са го правели старите българи. Скромен и донякъде лишен от прекомерни удобства, селският живот в България е единственият, запазил връзка с живата природа, с рационалното съществуване и любовта към Земята.

Екипът на г-н Франц Йозеф Гренцебах разчита именно на оригиналната смесица от самобитност и екзотика, а в България се забелязва положителната тенденция, немислима допреди десетина години, граждани да мигрират към малките села.

Наистина, все повече българи с професионални ангажименти в по-големите градове, предпочитат да пътуват до службата и обратно, за да могат в свободното си време да се насладят на синьо небе, собствена градина, чист въздух и простор за душата. Не на последно място, българите все повече се замислят и за това, в каква екологична среда отглеждат децата си. В крайна сметка, модерният човек никога не е бил така мобилен, както днес, и тази негова мобилност му позволява да се обърне към корените си, в случая с България – към малкото традиционното село, без да разрушава социалното си съществуване. Контрастът на българското село на фона на глобализацията е оригиналният подход, на който разчитат инвеститори като г-н Франц Йозеф Гренцебах, за да впечатлят отегчения и отчужден западен човек, използвайки всичко, което българската самобитност предлага на света.

Posted in Без категория | Tagged | Вашият коментар

Франц Йозеф Гренцебах – Работилница за бъдеще България – с нови идеи към нова цел

ФРАНЦ ЙОЗЕФ ГРЕНЦЕБАХ: БЪЛГАРИЯ – ПРИРОДНИ БОГАТСТВА С ПРЕВЪЗХОДНО КАЧЕСТВО

Франц Йозеф Гренцебах смята, че България е уникална със своето изобилие и разнообразие на първокачествени суровини и биопродукти. Изумително е как в толкова малка страна като нашата природата е концентрирала по-голямата част от благата си. Страната ни изобилства от продукти на екологичното селско стопанство като плодове, зеленчуци, житни култури, варива; рибни, месни и млечни продукти; радва се на неимоверно биологично разнообразие от билки, подправки и корени; ядки и масла; дестилати и вина; дивеч; горски плодове и гъби; мед и пчелни продукти; минерална вода и други. Именно тези уникални дадености на България привличат българските и чуждестранни инвеститори и предприемачи като г-н Франц Йозеф Гренцебах, една от инициативите на когото е амбициозният гурме ресторант от най-високо равнище във варненското село Падина, община Девня.

За откриването на луксозния и елитарен гурме ресторант до Варна, г-н Франц Йозеф Гренцебах и екипът му са почерпили вдъхновение от неизброимите кулинарни богатства на традиционната българска хранителна култура и екологично чистите изходни суровини, с които природата щедро е надарила региона на Балканите, и най-вече българските земи.

Малко са местата по света, на които има толкова много и разнообразни плодове като българските: ябълки, круши, сини сливи, джанки, диня, пъпеш, дюли, мушмули, грозде, дренки, малини, къпини, ягоди, касис, праскови, кайсии, вишни, череши, тиква и горски плодове. Всички български плодове, отглеждани и консумирани в естествения им сезон, са сладки, сочни и ароматни – в това г-н Франц Йозеф Гренцебах лично се е убедил, а огромното им преимущество изпъква още повече на фона на вносната плодова продукция на българския пазар, обикновено узряла без слънчева светлина и с помощта на синтетична почва.

Изобилието от български зеленчуци заслужава не по-малко възхищение; българските домати, краставици, чушки, зелени салатки, репички, зелен лук, зелен чесън, тиквички, патладжан, моркови, картофи или ряпа са превъзходни продукти за апетитни традиционни салати за всеки сезон, според наличните продукти. В този смисъл сравнително тясната пазарна ниша на гурме кулинарията може да намери стабилна почва в България, каквото е и намерението на г-н Франц Йозеф Гренцебах, постепенно превръщайки страната ни в желана цел за кулинарен туризъм. Без съмнение, екологичното стопанство в България е силно конкурентно способно, стига да се намери правилната система за рентабилно производство и печеливши пазари. Освен със селскостопанската си продукция, България има потенциално превъзходство и в традиционното животновъдство, както и с качествено дивечово и птиче месо, отглеждано във ферми или на свобода. Това, което предизвиква възхищение и привлича инвеститорите с визия за бъдещето като г-н Франц Йозеф Гренцебах, е например, че страната ни може да се похвали и с естественото си сладководно и морско рибно богатство, както и с факта, известен на малцина, че България е един от световните производители на високо ценения черен хайвер от севруга, пласиран преди всичко на чуждите пазари като основен деликатес във всяка гурме кухня.

Българските млечни продукти – световно известното кисело мляко, сметана, козе, овче и биволско сирене и кашкавал – са достойна конкуренция на световните млечни деликатеси. Единствено чрез съхраняване и вдъхване на нов живот на уникалния регионален характер на българските ястия, приготвени от висококачествени български суровини, може да се съхрани традицията на здравословната българска кухня. Друг изумителен факт от българското кулинарно битие, изцяло оценен от кулинарния екип на г-н Франц Йозеф Гренцебах, е производството на първокласен гъши пастет за ценители, предназначен предимно за чужбина, както и наличието на кралските черни трюфели, за износа на които България е на едно от първите места в Европа, а дори само по себе си това признание заслужава възхищение.

Националната ни кухня изобилства от рецепти с подправки и билки, до голяма степен непознати в останалите европейски страни. Българският полски и горски мед е не само отлична хранителна добавка, но и ценно лекарство, познато от векове. Кухнята ни предлага сложни по приготовление сосове, зимнини и супи, използвайки за свежест и аромат най-различни плодови и зеленчукови сокове, билкови ликьори, бира, ракия, оцет и различни видове олио. Според г-н Франц Йозеф Гренцебах, българската традиционна кухня се доближава до световната гурме кулинария не само чрез сложните начини на приготвяне на храната, но и по превъзходните качества на изходните суровини.

Наскоро страната ни регистрира пред Европейския съюз подковата „Горнооряховски суджук” като изконно български кулинарен продукт със защитено наименование, а в това време се обсъжда въпроса с патентоването на българската ракия. Защитеното име на отделни български специалитети, според познавачите от Вила Марцина, начело с г-н Франц Йозеф Гренцебах, не намалява стойността на останалите типично български ястия: дали колбаси, суджуци и луканки, лютеница, кашкавал, сирене или кисело мляко, благодарение на съвкупността от вкусни, хранителни, пикантни и екологично чисти продукти, българската кухня притежава неповторима аура на уникална кулинария, известна далеч, извън пределите на страната.

В последно време все повече се говори за производството на различни видове биопродукти в противовес на масовата продукция, която носи бремето на синтетични торове, прекомерна химическа обремененост и липса на естествени условия.

По наблюденията на кулинарните експерти около г-н Франц Йозеф Гренцебах, тази сравнително нова пазарна ниша главоломно набира скорост благодарение на преситеността на западния човек от масовата продукция и последвалото желание да се отдалечи от нея.

Благодарение на идеалните си атмосферни условия и природни дадености, България може да бъде един от водещите биопроизводители на европейския пазар. На последната международна „Зелена седмица” в Берлин, организирана под мотото „биопродукти”, българските производители похвалиха страната ни с био-зеленчуци,ядки, млечни продукти, билки и подправки, както и вина, месни продукти, сушени плодове, мед и пчелни продукти. Освен с производство на кулинарна биопродукция, България прави сериозна заявка в екологично чистата козметика и уелнес; представени бяха натурални продукти с българско розово масло като ароматни свещи с етерични масла, соли за вана и баня, натурални глицеринови и антицелулитни сапуни, ароматизатори за дрехи, натурална козметика, продукти за ароматерапия и розова вода.

След като за всички вече е ясно, какъв огромен потенциал крие България, благодарение на основните си преимущества – климат, природа и география – остава само българските и чуждестранни инвестиции да си проправят път към тази обещаваща пазарна ниша, на която икономическите експерти предсказват успех в бъдеще, както и да бъдат подобаващо подкрепени от българското законодателство и неправителствените организации, заинтересувани в опазването на националните екосистеми и природни ресурси. Един от тези пионери е именно немският предприемач, г-н Франц Йозеф Гренцебах, който е оценил подобаващо потенциала на българските хранителни продукти и се е посветил на създаването на нова и модерна, екологично чиста гурме кулинария в България.

Posted in Без категория | Tagged | 1 коментар

Франц Йозеф Гренцебах и Работилница за Бъдеще България

Франц Йозеф Гренцебахоснова Работилница за бъдеще България.

Работилница за бъдеще България е неправителствена организация, която ще кандидатства за Евро Субсидии. По програмата за развитие на селските райони могат да кандидатстват новосъздадени фирми, Млади предприемачи, Общини, НПО, Вероизповедания, Читалища, Земеделски производители и др.

Всички мерки от националния план за развитие на селските райони, разказва Франц Йозеф Гренцебах, се финансират от Европейски земеделски фонд за развитие, който не е част от структурните фондове на общността.

„Развитие на слеските райони” замени изтеклата през 2007 година присъединителна програма САПАРД. Мерките, които ще трябва да изпълни и по националния стратегически план за земеделието, са почти същите.
Към националния стратегически план ще бъде изработена референтна рамка, която ще определи коя програма в кои сектори ще действа и какви мерки ще се изпълняват в тях. Сред основните стратегически цели на плана са развитието на конкурентоспособността в селското и горското стопанство и на основан от иновации хранително-преработвателен сектор. Сред другите задачи е и опазването на природните ресурси и защитата на околната среда в слеските райони.
Ще бъдат изготвени инвестиционни проекти, както и програми за преработка и маркетинг на природни ресурси. Сред главните цели на стратегическият план за селските райони е тази за насърчаване на възможностите за подобряване качеството на живот. Всички тези мерки са познати и ще бъдат изпозлвани от инициатора на Работилница за бъдеще България Франц Йозеф Гренцебах.

Posted in Без категория | Tagged | 2 коментара