Франц Йозеф Гренцебах: Падина – традиция и обещание за бъдеще

ФРАНЦ ЙОЗЕФ ГРЕНЦЕБАХ: ПАДИНА – ТРАДИЦИЯ И ОБЕЩАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕ

Село Падина в община Девня край град Варна е едно от около хилядата типично български села в България, в които хората се опитват да оцелеят икономически, осланяйки се на селската традиция, тих живот и отчасти самозадоволяващо стопанство. Според г-н Франц Йозеф Гренцебах, това, което ние, българите, не успяваме да видим, в нашето традиционно село, са неговия потенциал и възможности за развитие. Оказва се, че чужденците, и преди всичко чуждестранните предприемачи, виждат нашата българска селска култура не като отживелица от минали векове и символ на национален недоимък, а като почти изгубена, екзотична част от Стария свят, бит и култура, като обещание за завръщане към корените на човешките добродетели и природата.

Баварският предприемач г-н Франц Йозеф Гренцебах, който от няколко години развива разнообразна дейност в България, е един от онези чуждестранни бизнесмени, които са очаровани от природните и културни дадености на страната ни и виждат в България огромни възможности за инвестиции и икономически успех.

За него и екипа му, село Падина със своето порутено очарование е едно от многото малки селца, застрашени от бавно изчезване, но едновременно с това носещи надежда за по-добро бъдеще, учебник за природосъобразен живот и завръщане към себе си.
България има неограничени възможности за планински, горски, морски и ски туризъм, както и свързаните с тях спортове. Слънчевият климат, водното богатство и плодородните почви, от една страна, съвсем естествено определят превъзходното качество на българските плодове, зеленчуци, житни култури и варива. Високото качество на изходните суровини, от друга страна, само допринасят към отличните вкусовите качества на разнообразната и пикантна българска национална кухня. Според г-н Франц Йозеф Гренцебах, изобилието от слънчеви дни в годината превръщат България в идеална цел за тези, които желаят да инвестират във фотоволтаични паркове, а след присъединяването на страната ни към Европейската общност, навлизащите модерни технологии за добиване на екологично чиста енергия от обновяеми източници (слънце, вода, вятър и др.) тепърва ще се развиват благодарение на идеалните климатични предпоставки на региона.
Село Падина, едно типично българско село, представлява автентичен свят, който наблюдателят интерпретира според гледната си точка. Един вижда в това малко селце труден живот, недоимък и безнадеждност; друг вижда така търсеното от модерния човек завръщане към природата, към екологично чистите продукти на селското стопанство, към българската традиция с обещание за бъдеще и вяра в оцеляването. В този смисъл, за хора като г-н Франц Йозеф Гренцебах, голямото постижение на тези, които живеят в българските села, е умението им да поддържат и съхраняват една значителна част от българската култура и българския начин на живот през всички превратности на времето.
Малкото българско село на практика е изолирано от политическия и обществен живот на страната, намира се извън обхвата на националните програми за финансиране на културния и обществен живот и като цяло рядко попада в полезрението на инвеститорите. Именно промяната на тази негова второстепенна роля е една от основните амбиции на екипа на г-н Франц Йозеф Гренцебах, както и на обстоятелствата, по силата на които обитателите на малките български села разчитат преди всичко на собствените си воля и възможности, за да се преборят с ежедневието. Факт е, че от 1989 г. насам българинът е повече заинтересуван в своето физическо оцеляване, но малко по малко се оказва, че българското село е устойчива, макар и бедна форма на оцеляване, благодарение на продукцията, добита от земята и от частното животновъдство.

Неслучайно, един от проектите на г-н Франц Йозеф Гренцебах – великолепната и мултифункционална луксозна Вила Марциана – се намира именно в Падина, в едно типично българско село, посрещнало 21-ви век.

Освен разкошната вътрешна уредба и необятната зелена градина на комплекса, основна роля за изграждането на неговата аура изиграва самобитността и непринудената меланхолия на селския живот. Не е необходимо чужденци, като г-н Франц Йозеф Гренцебах, да ни напомнят, че е време да погледнем с непредубедени очи нашата страна, селска култура и духовни ценности. Самите ние трябва да достигнем до убеждението, че се нуждаем от духовно възраждане. В хода на цивилизацията и в опита на световната култура градът и градската организация на живот винаги са били символ на отчуждение. Градският човек е този, който се отдалечава от цветната градина, зеления двор и гората зад къщата; той е този, който не отглежда добитък, а консумира продукти с изкуствени добавки; гражданинът е този, който постепенно забравя радостта от слънцето, чистия въздух и разходките из поляните, тъй като е твърде зает да създава „модерното” общество.
Колкото повече градим нашия дигитален свят, толкова повече се отдалечаваме от истинския. Автомобили заместват краката ни в разходките, здравословно движение е превърнато в делово седене. Аксесоари и козметика заместват естествената ни красота; няма слънце, чист въздух и природосъобразен живот, които да направят косите ни по-лъскави, а кожата ни по-румена. Калориите, изразходвани във физически труд и активен ден, се утаяват по телата ни, създавайки фалшиво чувство за самодоволство. Оказва се, че в нашите компютърни времена, както ни напомнят чуждестранните инвеститори в България като г-н Франц Йозеф Гренцебах, все повече и повече хора откриват предимствата на традицията, на българското село и завръщането към природата, за да постигнат вътрешна хармония и да преоткрият себе си, така както някога са го правели старите българи. Скромен и донякъде лишен от прекомерни удобства, селският живот в България е единственият, запазил връзка с живата природа, с рационалното съществуване и любовта към Земята.

Екипът на г-н Франц Йозеф Гренцебах разчита именно на оригиналната смесица от самобитност и екзотика, а в България се забелязва положителната тенденция, немислима допреди десетина години, граждани да мигрират към малките села.

Наистина, все повече българи с професионални ангажименти в по-големите градове, предпочитат да пътуват до службата и обратно, за да могат в свободното си време да се насладят на синьо небе, собствена градина, чист въздух и простор за душата. Не на последно място, българите все повече се замислят и за това, в каква екологична среда отглеждат децата си. В крайна сметка, модерният човек никога не е бил така мобилен, както днес, и тази негова мобилност му позволява да се обърне към корените си, в случая с България – към малкото традиционното село, без да разрушава социалното си съществуване. Контрастът на българското село на фона на глобализацията е оригиналният подход, на който разчитат инвеститори като г-н Франц Йозеф Гренцебах, за да впечатлят отегчения и отчужден западен човек, използвайки всичко, което българската самобитност предлага на света.

About these ads
This entry was posted in Без категория and tagged . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s